Как да се справяме с идиоти |
 |
 |
| 03 Декември 2011 |
 Ситуация: Пенсионерка се блъска в автобуса, размахва лакти, квичи: "Их, таз' младеж, едно време децата не бяха такива!"
Твоята реакция: Отдръпваш се почтително и й правиш място с преманиерното: "Но, госпожо, заповядайте, седнете! По времето на Тодор Живков не беше така! А така, сложете си тук тубите за вода, браво! Толкова обичам стари хора, които пътуват в 7 сутринта, за да си налеят вода, прекрасни сте, умилявам се направо!", след което можеш даже да я щипнеш по бузката, като внимаваш да не те наръга с чадър или да не се разпадне. Ситуация: Пиян ходи едновременно по двата тротоара, но очевидно иска да си поприказва с теб, въпреки че бързаш. Фъфли, залита и носи стъклена бутилка в ръка. Твоята реакция: Без да изглеждаш смешен, стоиш в прикрит гард - стъпваш напред с противоположния на силната ти ръка крак, като си в готовност да удариш, ако се наложи. Естествено, не целиш това да се случи, опитваш се да се разминете, като подхвърляш добронамерен лаф, но внимаваш, защото стъклена бутилка плюс крайно пиянство често е равно на безпричинна агресия. Бъди подготвен. Ситуация: Бивше гадже, което вече нямаш НИКАКЪВ шанс да боднеш, ти звъни и ти досажда да сте излезли на вечеря, защото й било скучно. Твоята реакция: Опитваш да откажеш учтиво и категорично, но след като не се получава, залагаш на репликата: "Виж, мацко, тая вече смятам да изкъртя моята, която е моделка бай дъ уей, а после да гледам повторение на Californication. Разкарай се, 'щото вече ми наду главата!". Но всичко това с равен глас. Затваряш телефона и voila, свободен си. Ситуация: В отпуск си, но шефът ти е решил да ти звъни на половин час с тъпи въпроси и молби. Твоята реакция: Обясняваш, че нямаш компютър наблизо. И не, нямаш и нет на телефона нещо. И не, и обхват нямаш. Всъщност едва го чув...ТшшшшшВввввХхххх... (изключваш телефона). Ситуация: Крайно далечен твой познат от гимназията те намира някак, звъни ти и настоява, че трябва (не да преспи, а) да се нанесе у вас за месец-два, че има тука да се види с едни авери, нали не е проблем, копеле, айде, де. Не си отреагирал навреме и сега трябва да импровизираш. Твоята реакция: "Брато, няма проблеми по принцип, ама у нас сега живее леля ми, сещаш ли се, онази храчещата, с астмата... Точно тя, да! И няма как да я изгоня, а и само една стая има свободна... Но каквото решиш!". Ситуация: Касиерка в банката ти подава 18 формуляра за попълване. Четеш, пишеш, пак четеш, но някои неща не са ти ясни и когато я питаш, тя ти отговаря троснато да четеш внимателно, тя не е бюро справки. Твоята реакция: Противно на логиката, питаш с още по-любезен и мек тон, което най-вероятно ще я изкара от нерви (ако наистина е сприхава и на прага на истерията). Когато ти повиши тон, пускаш най-интелигентния си вид и изискваш да се видиш с прекия й началник, за да помогне при разрешаването на проблема. Не заплашваш, не викаш и не псуваш. Изведнъж нещата се оправят моментално. Ситуация: От съседен отдел ти звънят с въпроси през 3 минути и половина. Отговаряш, но в един момент обясняваш, че имаш много работа и няма как да вършиш и тяхната. Започват да ти крещят в слушалката. Твоята реакция: Отново с равен тон подчертаваш, че няма няма как да решиш проблемите им. Ако не избеснеят и не затворят сами, задаваш агресивен въпрос със спокоен тон: "Искате ли да дойда до вашия отдел и там да го обсъдим с шефа ви?". Това не е гадно измъкване, а необходимо, за да те оставят на мира. Прочети още:
|
Скрий/покажи формата за коментар
