Когато положението опре до наказания |
 |
 |
| 28 Декември 2010 |
 И на най-грамотните в педагогиката и психологията родители се случва да попаднат в цял период от семейния живот, сравним само с ада, когато децата напипват слабите страни на родителите и не се поколебават да ги използват в своя полза. А ако децата са две - тогава могат и само с караници помежду си да докарат родителите си до отчаяние.
Немислимо е това да става съзнателно у малчуганите, но пък за сметка на това "подсъзнанието" им е във върхова форма, сякаш вдъхновено от самата природа. Но място за нерви и отчаяние в тези моменти няма, защото изходът е само активното участие във възпитателния процес, но не с галене и лигавене. В такива периоди адът започва още от сутринта, когато двете деца се карат кой да е пръв в тоалетната, продължава със закуската, после - играчките, телевизора, компютъра и т.н. Ако това се случи, трябва здрава ръка. Но това отново не е ръката, която бие. Боят нищо не решава, даже задълбочава проблемите. Ефикасността на физическата болка, причинена за наказание, е само мит. Реално проявлението на проблема се потиска, но не след дълго "избива" отново. Ако родителите са твърдо решени да шамарят докрай, "енергията" само ще се пренасочи в други проблемни посоки. Това не е нужно, няма полза. Разбира се, има някои техники за родителите да се справят с този проблем. Не е нужно мама да спира да бъде внимателна, обичаща, изслушваща, разбираща, да поставя двете деца наравно по "права" и т.н. Но след като всяко дете е разбрало, че може да има всяко нещо, което има другото, това е преломен момент. В тази "точка", ако децата бъдат оставени без родителска намеса по този въпрос, започват да разширяват личната си свобода по свое усмотрение, т.е. безкрайно. А когато двете граници навлязат една в друга, това е конфликт. Ето къде може да се включи съзнателно направляваният от родителя процес на възпитание, който да покаже на всеки, че свободата не е безгранична и че именно заради това я има. Т.е., ако свободата е безгранична за единия, то другият няма да има такава, а това не е допустимо и не е справедливо. С други думи, когато нещо трябва да се подели (сутрешната тоалетна, единственият телевизор, компютър, количка, топка, люлка и т.н.), единият трябва да отстъпва ред. Справедливостта изисква да се редуват в първенството или да се редуват в компромисите. И понеже винаги всеки от тях ще иска да е първи, родителят трябва да установи правила за всяко нещо, които да се основават на общи принципи. Ако сте в такова положение и не можете да установите ред, понеже ви липсва власт - създайте я със строгост и непоколебимост. Ако децата усетят, че могат да влияят на решенията ви, това е провал. За ориентир и източник на идеи могат да ви служат правилата в спортовете, в игрите, че даже и законите. Това е една от техниките, които използват и някои "истински" учители. Рон Кларк например разказва как категорично научил децата да благодарят за всяко нещо, което получат. "Издал" правило пред децата, че на когото домашното е най-добро, получава пълен пакет вкусни сладки. Децата ги обожавали и винаги имало съревнование за тях. Но имало и едно друго, въведено отдавна условие - когато получат каквото и да е, да кажат предварително "благодаря" преди вземането му. Рон Кларк разказва също как веднъж най-добрата ученичка, която често печелела сладките, отишла да си вземе наградата. Момичето забравило да каже "благодаря", но взело пакета. Едно от децата подхвърлило "Не каза "благодаря", при което се наложило, за да остане "живо" правилото за благодарността, Кларк да изхвърли пакета със сладки. Той разказва това като едно от най-гадните му преживявания, но защитата на правилото е толкова важна, колкото и самото правило. Ако искате да нямате проблеми, издавайте правила. Гледайте да са справедливи, защото в противен случай ще трябва самите вие да ги премахнете и авторитетът ви пада. В същото време не правете компромиси с тях, защото дори и един може да развали всичко. Прочети още:
|
Скрий/покажи формата за коментар
