8 мита за депресиите |
 |
 |
| 28 Октомври 2010 |
 В повечето случаи хората обръщат внимание най-вече на физическото си състояние и са склонни да пропускат симптомите на психиката, които обаче също показват, че нещо значимо не е наред. Отчасти това се дължи на неразбирането на същината на проблемите и незнанието как те могат да бъдат решени.
Мит 1. Депресията не е болест, затова няма какво да се лекува. У много хора съществува мнението, че депресията е нещо обичайно, което се случва на всеки, че това не е болест - просто човек дава воля на лошото си настроение. А след като не е болест, не са необходими и мерки за нейното лечение. Всъщност депресията е сериозно заболяване, дори с възможен летален изход. С лека форма на депресия човек може да се справи сам, но в тежките случаи без лечение тя може да продължи с години и да прерасне в по-тежко заболяване, например маниакално-депресивна психоза. В повечето случаи човек не може сам да прецени своето състояние. За разлика от други психични състояния, при депресия не могат да помогнат дори приятелите и роднините. Затова трябва да се обърнем към специалист. Мит 2. Страдаш от депресия - значи си "психар" и мястото ти е в болница. Депресията не е "срамна болест" и всяко притеснение на човек да признае, че е болен от нея, е повече от глупаво. Ако се наложи хоспитализиране, дори в случай на хронична депресия, това става в кризисни центрове, които приличат на санаториуми, а не в психодиспансери. В болничния лист не се записва диагнозата. Разбира се, можете да попаднете на компетентни психиатри, но може и да срещнете такива, с които е по-добре да нямате работа, но не е ли така при всяко заболяване?! Мит 3. Депресия - това е завинаги. Не е задължително депресията да стане хронична. При адекватно лечение на определен депресивен епизод може да се забрави за тази болест. Завинаги. Мит 4. Антидепресантите са опасни за здравето. Действително при приемането на съвременните антидепресанти могат да се наблюдават странични ефекти. Те могат да предизвикат главоболие, виене на свят, потене, сърцебиене, повишена чувствителност към светлината, загуба на сексуално желание, сънливост, намален или увеличен апетит. Повечето пациенти се страхуват именно от последното. Но това може да се наблюдава и без употребата на антидепресанти. Освен това техните страничните ефекти изчезват след завършване на курса на лечение, а депресията с нейните неприятни симптоми може да продължи с години. Мит 5. Антидепресантите предизвикват зависимост. Нито по-старите видове антидепресанти, нито по-съвременните предизвикват физиологическа зависимост. Може да се говори за психологическа зависимост, но тя може да се предизвика от почти всичко. Мит 6. Сами можем да си изберем антидепресант. Разбира се, повечето медикаменти не се продават без рецепта, но много пациенти са способни винаги да си намерят и рецепта, и лекарства. Последствията от самостоятелното лечение могат да са различни, а шансовете за помощ - минимални. Антидепресантите са силно действащи вещества, които лекарят подбира индивидуално. Особено това се отнася до дозировките. Мит 7. Антидепресантите могат да се откажат по всяко време. Често при намаляване на симптомите на депресия човек забравя за лекарствата. Това е противопоказано и лекарите следят за правилното приемане на антидепресантите. Обикновено се изписват малки дози, после те постепенно се увеличават, след това отново се намаляват преди тяхната отмяна. Ако лечението се прекрати в неговия пик, е възможно депресията да се възобнови в още по-тежка форма. Възникват и други странични ефекти: гадене или повръщане, виене на свят. Мит 8. Антидепресантите са най-доброто средство за лечение на депресията. Антидепресантите са "химия", а всяка химия може да бъде вредна. Без съвета на специалист обикновено се приемат различни антидепресанти, успокоителни или транквилизатори, които ни успокояват, но са малко ефективни при лечението на депресията. Други действат пълноценно след продължителна употреба, а съществуват и такива, които действат като плацебо. Така че не може да се определи еднозначно като излишно и приемането на определени билки, но, разбира се, след консултиране със специалист. Прочети още:
|
Скрий/покажи формата за коментар
