Напрежението и негативните последици от него |
 |
 |
| 07 Октомври 2010 |
 Едно от последствията на съвременния напрегнат ритъм на живот безспорно са стресът и преумората. За съжаление стресът се е превърнал в норма на живот за повечето хора. Когато тялото и умът на човек са претоварени, ефективността от неговата дейност значително намалява.
Ритъмът на живот, работата и различните развлечения пречат на човек да се успокои и отпусне. Дори почивайки си, той губи много енергия, защото се напряга за ненужни неща. По този начин значителна част от енергията се губи безполезно по няколко причини: Постоянното физическо напрежение Повече енергия се губи за поддържането на мускулите в състояние на готовност за работа, отколкото за нейното изпълняване. Дори в седнало положение мускулите на раменете, ръцете, гърба и корема са напрегнати без причина. Емоциите Всяка прекалено силна емоция (и положителна, и отрицателна) разрушава организма. Понякога за няколко минути проявен гняв човек загубва повече енергия, отколкото за извършването на физическа работа през целия ден. И нито витамините, нито балансираната диета могат да възстановят организма напълно. Умственото напрежение В този случай загубата на енергия може да се сравни с изтичане на вода, капеща от лошо затворената чешма. Възбуденият ум е главният "консуматор" на енергия в организма. Да умеем да запазваме и правилно да изразходваме енергията, да се научим по естествен път да зареждаме тялото си с енергия по време на отдих - в това се състои целта на овладяването на изкуството на релаксацията. Умствено-емоционалното напрежение, предизвикано от излишните тревоги, отнема значително повече енергия, отколкото физическото напрежение. Затова отпускането и "успокояването" на ума е много по-важно, отколкото физическата почивка. Вътрешните органи (сърце, черен дроб, бели дробове) също се нуждаят от отдих, но човек не е способен да контролира тяхната работа и не знае как да ги разтовари. Това може да направи само природата на нашия организъм, когато умът е спокоен. Убедителен пример за това е сънят. По време на него умът "притихва" и вътрешните органи започват да се насищат с енергия. Умът не може да се успокои сам. Опитайте се с една мисъл да изтласкате друга - така само ще си увеличите мислите и още повече ще се уморите. Медитацията помага да се развие способността на ума да остава ясен и спокоен и умението да се използва неговият потенциал по всяко време (дори в суматоха). По време на медитация умът се успокоява и организмът получава заслужен отдих и отпускане. А след душевното и умственото успокояване веднага започва да се успокоява и всичко останало: психо-емоционалната дейност, нервната система, тялото като цяло. И най-важното - това състояние е напълно осъзнато. Специалните физически и дихателни упражнения, които трябва да се изпълняват в строго определена последователност, помагат на организма да се освободи от шлаката и токсините. Медитацията и релаксацията са средство за подготовката на човека за по-нататъшната му дейност - за да живее и твори пълноценно, да бъде щастлив и да споделя щастието си с другите. Дишане за сърцето Седнете в удобна за медитация поза с изправен гръб. Осъзнайте физически тялото си. Ясно определете неговото положение във физическия свят: вида на помещението, обкръжаващите ви предмети, атмосферата. Обърнете внимание и на вътрешното си състояние и на заобикалящата ви атмосфера. Затворете очи. Осъзнайте дишането си. Отделете му 3-5 минути, наблюдавайки разширяването и свиването на гръдната си клетка. Преместете вниманието си на сърдечния център. Усетете неговия ефирен натиск. Определете централната точка и си я представете като малко светещо кълбо. Отъждествете се с нея. Вдишвайте бавно и усещайте нейното разширяване. Задръжте дишането и запазете чувството на съвместяване в себе си на всички фиксирани от възприятието форми. Прочети още:
|
Скрий/покажи формата за коментар
