Нова теория: Тъмната енергия не съществува! |
 |
 |
| 18 Август 2010 |
 Красотата на небето, както и красотата на заобикалящия ни свят са привличали вниманието на хората още от най-дълбока древност. Познаването на небесните явления е било необходимо в ежедневието - за ориентиране във времето и в пространството - при лов, земеделие, военни походи, корабоплаване.
Идеите за възникването и за строежа на Вселената са се изграждали през цялата история на човечеството. Хората са създавали своите представи за възникването и за строежа на Вселената в съответствие с данните, с които са разполагали. В хода на времето са се появявали нови факти и идеи за наблюдаваните явления, които са променяли и допълвали тази цялостна "картина". Според нова математическа теория "тъмната енергия" - мистериозната сила, чието присъствие бе предположено преди около десетилетие, за да се обясни разширяването на Вселената с непрекъснато нарастващи ускорение, не съществува. Тя не е повече необходима, за да се обясни явлението, съобщава статия на Кер Тан в "Нешънъл джиографик". Според оспорваната нова теория ускоряващото се разширение на Вселената във всички посоки може да се окаже просто илюзия. В аргумент на това двама математици представиха своите решения на онези Айнщайнови уравнения на полето от Общата теория на относителността, които описват отношението между материята и гравитацията. Работата им доведе до теоретичното схващане, че нашата галактика се намира в огромен космически район с необикновено ниска концентрация на материята. Тази аномалия се дължи на действието на вълна, преминала през Вселената след Големия взрив, и не е характерна за останалите й части. Така се създава илюзията, че другите галактики извън района ни се раздалечават неочаквано бързо, докато те всъщност се намират там, където би трябвало да са. Участникът в изследването Блейк Темпъл от университета на Калифорния в Дейвис подчерта, че тази теория обяснява тайнственото ускорение в отдалечаването на галактиките без нуждата от въвеждане на странични фактори като тъмната енергия. Други специалисти нарекоха опита да се изключи тъмната енергия от теорията за Вселената "похвален", но предупредиха, че новата хипотеза посяга на "крайъгълния камък" на модерната космология. Това ще направи академичната борба срещу тъмната енергия много тежка. До 1998 година астрономите смятаха, че силата на гравитацията забавя разширяването на Вселената. През онази година обаче излязоха две независими проучвания, които установиха, че, напротив, разпръскването на галактиките се ускорява. И двата екипа констатираха, че светлината от експлозиите на далечните супернови е по-слаба от очакваната, което значи, че те се значително по-далеч, отколкото би трябвало да бъдат, ако процесът на разширение се подчиняваше само на гравитационните сили. За да обяснят това, учените въведоха "тъмна енергия" - нерегистрируема сила на отблъскване, която продължава да избутва материята на Вселената в пространство-времето във всички посоки. И преди е имало теоретици, които са се опитвали по сходен начин да изградят теория без тъмна енергия, като предполагат, че се намираме в зона на ниска гъстота на материята, задвижена от някаква вълна. Темпъл и колегата му Джоуъл Смолър от университета в Мичигън обаче са първите, които показаха как Големият взрив може да е породил в пространство-времето така наречената "плътностна вълна". Когато преминава през Вселената, тя оставя дълга няколко десетки милиона светлинни години ивица от ниска концентрация на материята, в зоната на която се намира и нашият Млечен път. Същевременно материята, подхваната от фронта на вълната, се отдалечава бързо и може да се оприличи на песъчинките, изхвърлени от морските вълни. Тази отнесена материя впоследствие формирала звезди и галактики. Тяхната светлина достига до нас за много по-дълго от очакваното време, защото те са изблъскани наистина далеч. Новият космологичен модел е в "смъртоносен" конфликт с традиционната коперниканска концепция, според която Вселената е хомогенна във всичките си части. Това означава, че ако погледнем в огромен мащаб, различните й части са принципно същите. Коперниковият принцип е основополагащ за всички утвърдени днес решения на Айнщановите уравнения, известни под наименованието "Пространство-време на Фридмън-Робъртсън-Уокър". Вълната от ниска концентрация на материя, обоснована от Темпъл и Смолър, противоречи на този закон, тъй като прави Вселената нееднаква. Двамата математици все пак подсказаха, че има възможност Коперниковият принцип да остане валиден - ако се докаже, че Големият взрив е произвел повече такива вълни, при което последствията от тях ще са широко разпространени и Вселената ще се възприеме като еднаква във всичките си части, ако бъде разглеждана в достатъчно голям мащаб. Прочети още:
|
Скрий/покажи формата за коментар
