Как Карамански се свързва с Пабло Ескобар |
 |
 |
| 18 Март 2010 |
|
Миналата седмица се разбра, че слуховете, които витаеха в публичното пространство за съпричастност на знакови фигури от подземния свят с полицейските служби, са верни. При това - 100%. Никой не се учуди, че Кръстника на мафията Иво Карамански е служил на полицията. И то като волнонаемник, което означава, че сам се е вкарал в този капан. Макар че е спорно, доколко той сам се е вкарал, защото, ако не бе сътрудник на полицията, той не би избегнал ударите на закона, който по правило нарушаваше приживе. Безспорно Карамански е фигурата от подземния свят, която е най-колоритна и интересна. Докато беше жив, нямаше скандал, в който да не е замесен той. Кръстника вървеше с побоищата, престрелките, дрогата и всичко лошо, което се случваше в тогавашната държава, приличаща на разграден двор. Той обаче беше в центъра и на шумните веселби, които често пъти завършваха с престрелки. Ако Карамански не бе ухо на тайните служби, той щеше да си отиде от този свят още по-млад. Можеха да го гръмнат още преди зората на демокрацията в Чехия, където бе заловен да прекарва крадени коли. Можеха да го гръмнат даже и така, както си спи. Карамански бе твърде уязвим, но станеше ли напечено около него, той се озоваваше ту в затвора, ту в болницата. Прибираха го, докато бурята около него отшуми и му се размине до следващия скандал. Приживе той сам нарече себе си Кръстника. Каквото и да се говори за него, той е най-обаятелното лице на мафията у нас. Кръстника не спираше да повтаря фразата, белязала пътя на италианската мафия: „Добрите момчета отиват в рая, а лошите - където си поискат". Гордееше се със софийския си произход, беше спортист, печелил републиканско първенство по кану-каяк. Спортната му кариера обаче завърши с провал, след като бе изгонен от националния отбор, защото му куцаше дисциплината. В годините на соца Карамански имаше една излежана присъда за измами и фалшификации. През 1990 г. в Прага бе разбита група за нелегален трафик на крадени автомобили, която оглавяваше не кой да е, а Кръстника. Той бе екстрадиран от чешката столица заедно със 7 тома материали по делото, но българският съд го пусна на свобода срещу парична гаранция от 2000 лева, защото нямало причина да се укрие. Освен полицията към Карамански в първите години на демокрацията съдът също бе много милозлив. Кръстника така и не можа да получи свястна присъда. Ако това бе станало, можеше да е жив и до ден днешен. Но Карамански нямаше късмета да бъде осъден, въпреки че преживя известно време зад решетките на Софийския затвор. Там обаче той не остана със скръстени ръце. Привика на помощ Бог в лицето на отец Николай, който успя да кръсти доста от приятелите на Кръстника по решетка. Отец Николай запали искрата на вярата в сърцата на лишените от свобода. Те даже построиха параклис, в който се молят от сутрин до вечер. Така Карамански разнообрази дългите и скучни дни в затвора. Има един много интересен период от живота на волнонаемния сътрудник на МВР. И това е колумбийският период на Кръстника. Говори се, че той заминал за екзотичната страна, за да се свърже със световноизвестния мафиот Пабло Ескобар, който обаче по това време бил в затвора. С Ескобар Карамански трябвало да уговори канали за дрога. Срещнали се в един мотел в Колумбия и цяла вечер пиели и се дрогирали. На сутринта ги заварили прегърнати между две проститутки в някакъв бардак. Луда нощ! Какво точно се е случило в Колумбия от бизнес гледна точка, не е ясно, знае се само това, че Карамански се жени за колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, която обаче така и не вижда България, тъй като остава в родината си. За този брак се говори също, че е фиктивен, за да може Кръстника да остане в Колумбия по-дълго време. Българската съпруга на Карамански е Галя Лукановска, от която има три дъщери. Последната любов на Карамански е Нели Атанасова, която му ражда син Иво. Кръстника действа сам, не го привличат групировките. Докато е на свобода, той предизвиква престрелки на улицата. В центъра на София се стреля с Младен Михалев - Маджо. Така и не стана ясно какво точно деляха Кръстника и Маджо, но тази стрелба слага началото на бандитската война. Заради нея Карамански бива скрит в МВР. След това го преместват в апартамент в столичния кв. "Белите брези", който принадлежи на висшия служител на МВР Иван Иванов. Там при "ювелирна" полицейска акция бяха на път да се избият два елитни отряда. Тогава загинаха елитните барети Марин Чанев и Георги Георгиев - Индианеца. Когато Карамански лежи в затвора заради грабеж на заведението „Бедни - богати", той заявява на следователите: „Зад мен стоят 180 000 000 долаpa, а зад вас кой стои?". През август 1996 г. става тежка катастрофа на Околовръстното шосе край София, при която изгарят 14 войничета. Установено бе, че Иво Карамански е пътувал зад камиона. Всъщност Кръстника сам отиде да даде показания в прокуратурата. Не бе доказано, че са стреляли по него, а е пламнал камионът. 19 декември 1998 година е фаталната дата за Кръстника. След една пиянска нощ той е застрелян във вила край София от Стефан Въжарски. Така завършва земният път на човека, който приживе е служил доброволно и на полицията. Ако тази служба е била, за да прикрие бандитизма си Карамански, то тя му е свършила чудесна работа. Най-малкото е продължила живота му с няколко години. Отецът, който го изпраща от този свят, се казва Николай. източник: Контра
Прочети още:
|
Скрий/покажи формата за коментар
