- Наближават празници, ще работиш или ще си дадеш почивка? - Както всяка година ще бьде и сега. Когато всички хора почиват, ние работим. Това ни е професията. - Жена ти няма ли да се сърди? - Тя е свикнала вече. Първоначално й беше кофти. Имаше леки караници, но сега жена ми си знае, че положението е такова. - Ти си от турски произход. Байрам или Коледа празнуваш?
- Всичко празнувам. Все пак живея в България и спазвам празниците й. Имам голямо уважение към християнската религия. - Последната ти песен се казва „Отличен 6". Самият ти отличник ли беше в училище? - Не бях много силен ученик. Понеже бях добро дете, само като им се усмихнех на учителките, ми пишеха тройките и четворките. По математика имах най-много трудности, но гледах да забавлявам преподавателите и както се казва, минавах по тънката линия. - Ял ли си бой от родителите си за двойки? - Не. Аз си криех бележника постоянно. Някои от даскалите обаче ни биеха. Веднъж една от учителките ме хвана и ми блъсна главата с една дъска, без да й пука. Беше много строго. Следеше се за униформи, нокти - всичко да е в ред. Даже имаше деца, които ако не им бяха изрязани ноктите, започваха да си ги гризат, когато класната минаваше на проверка. - Вашите колко джобни ти даваха? - Моите родители са били винаги добре. Баща ми навремето имаше фабрика за производство на вани и фаянсови изделия, а майка ми работеше в едно заведение - продаваше отпред кебапчета и кюфтета. Така че, и двамата изкарваха хубави пари. Ама то тогава всички си живееха добре. А сега и много да печелиш, пак не ти стигат парите за нищо. - Вярно ли е, че жена ти е много ревнива? - Нормално е всяка жена, която обича мъжа си, да ревнува. Ако няма ревност, няма и обич. При нас всичко е в рамките на нормалното. - Наистина ли с нея сте втори братовчеди? - Да, но не се познавахме. Тя дойде да живее в Шумен от друг град. Започнахме някаква връзка и чак след това разбрахме, че сме братовчеди. Аз предварително разпитах насам-натам дали няма да има проблеми за децата ни. - Значи по майчина линия сте роднини? - Да, моят баща и нейната майка са първи братовчеди. Абе всичко е мешана скара (смее се). - Имаш двама синове. Те ще станат ли певци? - Ще ми се да се занимават с моята професия, но тези работи не са само с искането. Ако Господ е рекъл, ще станат музиканти, ако не - ще хванат друг път. - Истинското ти име е Тунчер Фикрет Али. Кой те кръсти Тони Стораро? - Още от малък всички ми викаха Тони и след смяната на имената през 1989 г. така си останах. А Стораро го измисли продуцентът Маги Халваджиян, когато снимахме един клип. Каза ми „Има един много известен италиански режисьор Тони Стораро, айде да те кръстим на него". - Кой е най-големият ти бакшиш? - Бая са. Аз съм пял през мутренските времена и тогава ми бяха най-големите бакшиши. - Кой от мутренските босове беше най-щедър? - Имена не искам да казвам. Всички бяха щедри, защото си печелеха парите лесно. Но това дойде и си замина като вятър. Вече няма такива работи - всичко е стриктно, следи се. Не може всеки да прави каквото си иска. - Заиграваш ли се с фенките си? - Няма как да не се заигравам с фенки. Ако не го правя, те няма да ме уважават. Но чак да злоупотребявам или да си правя гаври с тях не е хубаво. Все пак съм семеен човек. - Имаш ли неприлични предложения? - Много. Свалят сутиени и ме карат даже на гърдите им да се разписвам. Абе, почерпени момичета! Дойдат от някой друг град и знаят, че техните няма да ги видят... Първоначално бях шокиран, но човек с всичко свиква. Сега не ми прави впечатление. - Колко жени си имал? - (Замисля се) Не мога да ги преброя. Ако започнем от детството ми и после, докато ходех с жена ми... - Докато си ходел с жена си, си бил и с други? - Ами да, ама жена ми си знаеше. Трябваше все пак да поддържам форма (смее се). - Бройките ти събират ли се на пръстите на двете ръце? - Не. - Вярно ли е, че от всички фолкпевци имаш най-голямо мъжко достойнство? - Не мога точно да кажа. Не сме си ги мерили с колегите. Помня обаче, че точно когато този слух излезе по медиите, ходих в община „Витоша" по работа. Там две бабки четяха вестник. Като влязох, взеха да ме оглеждат и нещо да се чудят. „Какво става, какъв е този интерес?", рекох си. После вече разбрах защо е било. - Колегите ти в бранша са погнати от данъчни служители. Теб провериха ли те? - Мен почти всяка година ме проверяват - и миналата, и по-миналата. Аз винаги съм си плащал данъците, така че от нищо не се притеснявам. - Каква кола караш? - Ауди. Аз все пак съм някаква звезда. Ходя по участия и съм длъжен да карам хубава кола. Хората, ако ме видят с някоя бричка, ще си кажат „Каква звезда е тоя". Не може един изпълнител или артист да го чакат всички фенове и той да дойде с трошка. Затова ние, известните хора караме малко по-скъпи коли. Всичко правим заради феновете, да ни виждат и да се радват.
източник: Уикенд
|