Как реагирате на положителните събития в живота на любимия ви |
 |
 |
| 29 Април 2010 |
|
Проблеми като ревността и липсата на общуване могат да определят дали една връзка ще е сполучлива. Но какво се случва, когато двойките се изправят пред нещо хубаво, което се е случило на единия? Според проведени в последно време изследвания начинът, по който реагираме на късмета на партньора си, е сериозен показател за удовлетвореността от връзката и за това дали партньорите ще се разделят - най-малкото в краткосрочен план. Шели Гейбъл, доцент по психология при университета на Калифорния в Лос Анжелис, изследва именно как двойките споделят всекидневно положителните събития, тъй като тя смята, че повечето проучвания върху взаимоотношенията са фокусирани върху това как двойките преодоляват конфликти и травми. “За щастие положителните събития се случват по-често, отколкото негативните”, казва тя. “А една удовлетворяваща и стабилна връзка е нещо повече от липсата на конфликти, несигурност и ревност”. В своето проучване Гейбъл анализира как мъжете и жените реагират на положителните събития в съвместния им живот, като например повишение в службата. Партньорът може да бъде въодушевен: “Това е страхотно и заслужено, защото ти свърши толкова много работа през последните месеци”. Но той или тя може да реагира доста сдържано: (“Хм, браво”), да покаже незаинтересованост (“Колко ли е свършил мачът вчера?”), да омаловажи случилото се (“Не е кой знае какво повишение”) или дори съвсем да ви обезкуражи (“Тази позиция не е за теб”). Единствената правилна реакция според проучването на Гейбъл, която е свързана с удовлетворението, интимността, доверието и обвързаността между двама, е отговор №1 - въодушевеният, активен отговор. Радостта на партньора увеличава ефекта от щастливото събитие, като подсилва спомена за това, което се е случило. Това е валидно и за двата пола, типът на връзката е без значение - семейство или друг тип партньорство, както и самото събитие - малко или голямо. Гейбъл казва, че пасивното поведение на партньора вероятно “не е краят на света”, и разсъждава, че повечето от нас са склонни (и способни) да извинят партньора си в подобни ситуации. “Проблемно е, ако това е “хроничен” начин на реакция”, казва още психоложката. “Ако партньорът не реагира активно и конструктивно, този, който се опитва да сподели приятната за него случка, веднага изпитва спад в положителните емоции - като цяло той се чувства по-малко разбран, по-малко оценен и усеща по-малко грижовно отношение към себе си”. А от това страда интимността между двамата, в най-широк смисъл на думата. Прочети още:
|
Скрий/покажи формата за коментар
