Талисмани и магии |
 |
 |
| 05 Юли 2012 |
 Много играчи излизат на стадиона с десен крак и се прекръстват. Има и такива, които се насочват право към празната врата и вкарват едно предварително голче или целуват гредите. Други докосват тревата и вдигат ръка до устните си.
Обичайна гледка са футболистите с медальончета на врата, а на китката - с гривна, за да ги пази от уроки. Ако на някого дузпата излезе в аут, то е защото друг му е плюл на топката. Ако пропилее чисто голово положение - несъмнено баячка е "запечатала" противниковата врата. Ако изгуби срещата - явно причината е, че си е подарил фланелката от последната победа. Аржентинският вратар Амадео Карисо устоява осем поредни срещи с непокътната врата благодарение на специалните свойства на една шапка с козирка, която носи и на слънце, и на сянка. Предназначението й е да пъди демона на гола от вратата. Един ден Анхел Клементе Рохас от състава на Бока Хуниорс му открадва шапката. Карисо, лишен от талисмана си, допуска два гола и Ривър губи мача. Друг известен футболист - Луис Суарес, не вярва на уроки, но пък е убеден, че със сигурност ще се разпише поне веднъж, щом се случи да разлее вино докато се храни. Един от главните герои на испанския футбол - Пабло Коронадо, разказва, че когато "Реал" /Мадрид/ разширил стадиона си, минали шест години, без да спечели турнир. По някое време проклятието е премахнато от един привърженик на отбора, който закопава чесън по средата на терена. За да призоват злите духове на поражението, запалянковците ръсят със сол противниковото игрище. За да ги прокудят, "засяват" своето с шепи или оризови зърна. Някои палят свещи, преливат с ракия или хвърлят цветя в морето. Има футболни фенове, които призовават закрилата на Исус от Назарет и на благословените души, намерили смъртта си в огън, вода или забрава, а на много места вече е установено, че копията на Свети Георги и на африканския му близнак Огум са особено ефикасни срещу змея на уроките. Всяко съдействие свише се посреща с признателност. Запалянковците, облагодетелствани от боговете, религиозно изпълзяват на колене по стръмни баири, наметнати със знамето на клуба, или прекарват остатъка от дните си в шепнене на милиони молитви, които са се зарекли да кажат, ако стане тяхната. Когато клубът "Ботафого" грабва шампионската титла през 1975 г., Диди напуска стадиона, без дори да мине през съблекалните, и така, във футболния си екип, изпълнява обещанието, дадено на светия му покровител: изброжда пеша цял Рио де Жанейро, от единия край до другия. Но божествата невинаги имат нужното време, за да се притекат на помощ на злощастните футболисти. Мексиканският тим например пристига на Световното през 1930 г., угнетен от песимистични прогнози. В навечерието на мача срещу Франция мексиканският селекционер Хуан Луке де Серальонга отправя окуражително послание към играчите, събрани в хотела в Монтевидео - гарантира им, че Богородица от Гуадалупе се моли за тях в родината, на хълма Тепеяк. Треньорът явно не е добре осведомен за многобройните дейности на Богородицата, защото Франция им вкарва четири гола и Мексико остава последен в своята група. Прочети още:
|
Скрий/покажи формата за коментар
