Всекидневният проблем - страх от грешки |
 |
 |
| 21 Октомври 2011 |
 Методът на пробата и грешката безспорно е най-дългият и трудоемък път за намиране на правилното решение - ако не ти потръгне ("аз си мислих, че е за добро, а излиза, че не е така"), решението се отхвърля и се търси ново.
Максима е, че грешките забавят пътя ни към набелязаната цел, но някои хора при неуспех просто се "пречупват" - човешката психика понякога е особено чувствителна към провал. Освен това грешките се систематизират трудно. Понякога типологично еднакви грешки могат да доведат до напълно различни жизнени последствия. Грешките по невнимание в училище в най-лошия случай ще доведат до намаляване на оценката, но в живота понякога реално могат да поставят под съмнение способностите ни. Грешките поради липса на жизнен опит обикновено са много сериозни, особено ако не сте на мястото си както в личния, така и в професионалния си живот. Грешките, свързани с риска, дори не са истински грешки, а лъжлив, погрешен избор. Обикновено при хората, които рискуват, стремежът към успех е много по-силен, отколкото страха от претърпяването на неуспеха. Затова неблагоприятното развитие на събитията често води до невъзможност за адекватна реакция. Грешките поради самонадеяност могат да бъдат простени, ако от тях няма да пострадат други хора. Според психологията понякога дори е по-добре да имаш манията за величие, отколкото комплекс за непълноценност. Поговорката "Не греши само този, който нищо не прави" звучи прекрасно, но не и утешително. Най-често страхът от грешки е характерен за следните две ситуации: 1-ва ситуация - хора, постигнали благополучие, които благодарение на своите успехи имат необходимост от ниво на очаквания от околните. Мнението "Аз не мога да си позволя да не оправдая техните очаквания" ги прави пасивни. За да намалят риска от неуспех, те не рискуват, т.е. не предприемат нищо, освен ако не е необходимо, не разширяват сферата на компетентността си, а просто изпълняват обичайните действия. Тази практика в ученическите години е присъща на отличниците, които вече са изградили безупречната си репутация още в началната степен на образованието си. Те ще предпочетат да изпълнят 20 стандартни задачи, отколкото вместо това да решат една с повишена трудност. Страхът от грешки блокира творческите способности и в по-късна възраст - човек започва да използва само познатите схеми и "проверените маршрути". 2-ра ситуация - страхът да не се сгреши е резултат от занижената самооценка. Такъв човек не се стреми към нищо и не прави нищо, за да не задълбочи чрез грешките недоверието в собствените си сили. И затова не е възможно той да бъде убеден в противоположното. Колкото по-ниска е самооценката, толкова по-тежка е ситуацията - да не си прав, да бъдеш неудачник, обект на присмех, най-лош от всички. Често причина за ниската самооценка са не само миналите неуспехи, но и недостатъчните, твърде схематични знания за самия себе си. Ако човек успее да се опознае по-добре, напълно реално е този страх от провала да намалее и дори да изчезне. В крайна сметка всеки е такъв, какъвто е. Това не е повод за безпокойство. Всеки от нас ще се почувства по-добре, ако знае, че: - често грешката не е нищо повече от субективно възприятие на едни или други решения и затова поговорката, че "умният човек се учи от чуждите грешки", е приложима само в обучението на някакъв занаят например. - случва се така, че грешните на пръв поглед решения по-нататък могат да доведат до положителен резултат (практиката е доказала, че това се отнася особено за науката и техниката). - понякога умението да държим главата си изправена се цени повече от безгрешните решения. - не е нужно да се притесняваме, че "другите ще ни осъдят" за стореното от нас. - това не е последната грешка в живота ни, ще има и други! Прочети още:
|
Скрий/покажи формата за коментар
