Мислите ни също ни управляват |
 |
 |
| 01 Март 2011 |
|
Всеки компютър при своите огромни възможности (а възможностите на нашия биокомпютър са практически безгранични) е един много капризен механизъм. Всеки работил с компютър знае, че е достатъчно да поставим само една точка не там, където трябва, и той нищо няма да разбере, ще откаже да работи. Нашият биокомпютър на практика работи по същия начин - той очаква правилните команди. И ако му даваме погрешни команди, резултатът ще се различава от желаното. Биокомпютърът е принуден да изпълнява всички команди, които са му спуснати "отгоре". Затова и всички, дори най-глупавите, представи, които човек понякога смята за правилни, влияят върху живота му. Затова - бъдете внимателни с "програмите"! Нашият биокомпютър разбира всичко БУКВАЛНО и, ако кажете: "Гади ми се от това!", то наистина след известно време може да ви се появи гадене. Речникът ни е буквално препълнен с елементите на т.нар. органичен език. Например изразът "От това може да се побъркаш" ще бъде разбран от биокомпютъра като команда за действие в тази посока. Наистина езикът може да е най-големият ни враг. Нашият страх и тревожното внимание към всички усещания, идващи от организма, могат да станат програми, които в края на краищата да доведат именно до това, от което сме се страхували. Ако човек си мисли "Дали не съм болен от рак?!" - то това достатъчно бързо може да се реализира. За подсъзнанието това е команда! Чрез мислите хората ежедневно "програмират" в себе си редица болести. Да се мисли и говори в такава посока е крайно опасно! Всички тези фрази са потенциални команди, които рано или късно задействат боилогичния компютър. Мозъкът ни е устроен така и нищо не може да се направи - можем само да се приспособим към законите, според които той функционира. Прочети още:
|
Скрий/покажи формата за коментар
