Едно от нещата, на които трябва да научите детето си през първите му 7 години, е да обича. Емоционалната интелигентност не е нещо вродено, а нещо, което трябва да се придобие, да й се отдели време и да се научи.
Лорънс Шапиро, автор на книгата "Как да възпитате дете с висок емоционален коефициент", говори за емоционалната интелигентност, което е умението да се възприема и оценява чуждата любов, която получавате, и да се контролират собствените емоции.
Според проведено изследване хората се раждат безчувствени и учените смятат, че децата наследяват способността да обичат от родителите си. Ето защо пък се счита, че децата, които са отраснали до 18-ата си годишнина в социални домове, са с по-ниска емоционална интелигентност, тъй като са живели без родителска обич.
За да възпитате едно дете в любов, първо е важна домашната среда и има ли ги съпружеската, родителската и братската любов. В семейства, където споровете между родителите са ежедневие или пък грижите за децата за поверени на бавачки, а родителите са обсебени само от работата си, детето се стресира, става емоционално ранимо, резервирано в чувствата си към околните след време и дори агресивно.
Имайте предвид, че емоциите са заразни. Колкото повече сте положително настроени, толкова по-често ще се връщате към това емоционално състояние. Колкото по-често сте тъжни, толкова по-често ще ви се случва да изпадате в депресии, да бъдете тъжни, да изпитвате, страх, омраза и т.н.. А колкото по-често сте около даден човек, толкова повече неговата емоционалност оказва влияние на вашата и обратното. Така че, ако вие сте негативно настроени, то нищо чудно да предадете този негативизъм и на децата си. Все пак личният ви пример е основен модел на подражание за детето.
Важно е още докато детето е малко, да въведете правила за поведението му (как да се държи с вас, със съученици, братя и сестри, възрастни и т.н.) и да бъдете безкомпромисни. Научите ли детето на уважение, толерантност, съчувствие, изразяване и разбиране на чувства, любезност в ранните му години, това ще му остане за цял живот.
Не правете компромиси и относно задълженията на детето и не казвайте например "още си малък, аз ще ти намажа филийка с лютеница". Така детето свиква, че от него не се очаква да помага вкъщи (слагане на масата, чистене, подреждане и т.н.) и че винаги има кой да го отменя в задълженията му. Така ще възпитате глезено дете, без чувство за вина и отговорност, неспособно да изпитва удовлетворение и щастие от това, което има. Имайте високи очаквания за детето (да бъде послушно, да обича, уважава, помага и т.н.) и то ще разбере, че е важно за него и за вас да ги изпълни.
|