Даргавс - градът, в който отиваш да умреш |
 |
 |
| 01 Февруари 2012 |
 "Градът на мъртвите" наистина съществува, но не се казва Хамунаптра и не се намира в Египет, а носи името Даргавс и се местонахожда на територията на съвременна Русия. Десетки митове и легенди обгръщат това пусто градче в един воал от мистика.
Според хората, обитаващи местността около Даргавс, никой, който е посетил "Градът на мъртвите", не се е върнал жив. Въпреки тази наситена мистичност и прелестната гледка, която открива природата около града, мястото не е популярна туристическа дестинация, което до голяма степен се дължи на неговата труднодостъпност. За да стигнете до Даргавс трябва да предприемете рисковано тричасово пътешествие по тесни и криволичещи пътища, и през стръмни баири и хълмове. Мъгливото и дъждовно планинско време само допринася за "комфорта" на пътуващите към тази "приветлива" дестинация. Щом пристигнете в "Градът на мъртвите", ще разберете, че мястото е просто поредният хълм, чийто склон обаче е осеян с малки бели сгради. Именно на тези постройки Даргавс дължи своето по-гръмко и ужасяващо име. Белите къщурки, безчет на брой, всъщност са каменни крипти, в които местните погребват своите починали близки. "Градът на мъртвите" всъщност е древно осетинско гробище - всяко семейство от региона има своя крипта в Даргавс и колкото по-високо се намира постройката, толкова повече хора има погребани в нея. Най-старата от гробниците датира от ХVI век. Регионът всъщност не представлява интерес за никого, с изключение на няколко ентусиазирани археолога, които са направили своите любопитни открития. Едно от тези открития например е фактът, че телата на мъртвите са положени в сградите в дървени "ковчези", които обаче приличат на лодки. Абсолютна мистерия е как лодките са стигнали до място, на което няма плавателни реки. Едно възможно обяснение е, че лодката трябва да пренесе душата на мъртвеца през някаква река, за да стигне Рая, но това няма как да се потвърди. Друго интересно откритие е присъствието на кладенец на входа на всяка гробница. Местно поверие гласи, че след като погребат мъртвите си, осетинците пускали монета в този кладенец. Ако монетата удари камък на дъното, то се знае, че душата на покойника е стигнала Рая. Достъпът до някои от сградите е строго забранен - това са криптите на местните престъпници. Освен това, легендата гласи, че ако хората в местността били покосени от чума или друга смъртоносна болест и няма кой да ги погребе, те се местели в семейните си гробници, където търпеливо изчаквали своя неизбежен край. В тази сумрачна и потискаща атмосфера в днешно време, между пет планински била в Северна Осетия, съществува "Градът на мъртвите", където отиваш, за да умреш. Прочети още:
|
Скрий/покажи формата за коментар
