Kак жените от перфектни домакини и съпруги се превърнаха в отдадени на кариерата си кучки

Едни от първите ми детски спомени са свързани с изграждането на представата ми за жената като за най-нежното, красиво и добро същество, което е създал Бог. Може би тази представа изгради майка ми, която беше по-консервативно възпитана и държеше да се отнасят към нея като към истинска дама.

Въпреки че социализмът господстваше, а комунизмът "чукаше на вратата" и тогавашните идеолози искаха да изградят образа на съвременната жена като труженичка през деня и майка, и съпруга през останалото време, на което те викаха "равноправие между половете", жените все още намираха време да са чудесни майки, прекрасни любовници и най-добрите домакини, които всеки мъж можеше да си пожелае. Те бяха крепители на традициите ни и пазители на религията ни, въпреки репресивните мерки, които прилагаха тогавашните идеолози, наричани комунисти. Те бяха тези, по които всеки мъж можеше да загуби ума си, надарени с красота, интелект и превъзходно възпитание, с прекрасно отношение към семейството.

Може би малко от тях се интересуваха от израстване в кариерата си, но всички полагаха огромни грижи за децата си и резултатът си струваше. Нямаше наркомания. Алкохолът беше почти непознат за тийнейджърите. Започнахме късно да водим полов живот, но бяхме вече достатъчно зрели, за да го практикуваме. Учеше се много и постоянно. Имахме изграден вкус към спорта и се трудихме здраво в семейната общност, въпреки че бяхме деца.

През годините пред очите ми картината започна да се променя. Жените ни започнаха да се съревновават с нас. Упражняват типично мъжки професии и искат не само да са добри, а по-добри от мъжете. Постепенно изместиха вниманието си от семейството, към кариерите си. Това ги направи по-агресивни, егоцентрични и себични, по-отдадени на своето собствено его, отколкото на нуждите на децата си - такива, каквито сме ние. Сега вече те ухажват и прелъстяват и го правят много по-добре от нас, дето се вика, и ни чукат, въпреки че понякога ни оставят да си мислим, че ние го правим.

Предполагам, някой ще каже, че еманципацията е виновна за всичко! Може и да е така, но ние не усетихме как постепенно тя прераства във феминизъм, а вече се изроди и в сексизъм, защото ние, мъжете, с типичното си чувство за превъзходство, заети с мисли за собственото си величие, не успяхме да усетим как жените ни бавно набират инерция, как постепенно, но трайно, променят навиците си, как от потиснати се превръщат в сила, която вече ни превъзхожда. Сигурен съм, тяхната сила ще продължава да расте, защото те са по-адаптивни от нас и по-добре овладяват средата, в която живеят.

Да, така е. Навлязохме във века на матриархата. Той е на жените и те постепенно изземват основната роля на мъжа, да прави кариера и да осигурява насъщния. Какво обаче ще стане с горките ни деца?!?