Мъжете са от Марс, жените от Венера?

Няма и съмнение, че времената, в които живеем, причиняват повече стрес, отколкото ни се иска или бихме могли да поемем, без да загубим баланса си. Освен "нормалния" стрес от работата и семейните задължения, непрекъснато сме атакувани от лоши новини - вестници, радио, телевизия, интернет.

Дори случайно вашето семейство да е успяло да остане незасегнато  от икономическата криза и все още да имате работа, свой собствен дом и някакъв нормален доход, със сигурност се сещате поне за един човек от обкръжението ви, който е бил сериозно засегнат от ситуацията в страната.  Страхът, притеснението и тревожността са се разпръснали навсякъде. Затова ни се иска поне в края на деня да видим светлина в тунела, несъзнателно търсим спасение поне у дома сред близките ни хора.  "О, сладък дом! Дали"

Стресът повишава количеството на два хормона - адреналина и кортизола. Това са важни хормони, които ни помагат в момент на извънредно напрежение, но продължителното поддържане на високи нива причиняват вреда, като потискат т.нар. "добри хормони", които ни карат да се чувстваме щастливи.  Всъщност ние сме под влиянието на стресовите хормони през целия ден - техните нива ту се увеличават, ту спадат, според това какво ни се случва. Само че мъжете и жените реагират различно. Тогава често се получават сблъсъци и вечер вместо да се отпуснем с любимия човек, ние започваме да се караме, т.е. изливаме още стресови хормони в организма, които все повече потискат хормоните на щастието. Ако успеем да разберем, че мъжете и жените реагират различно в трудни ситуации, ще може по-добре да се подкрепяме един друг. Въпреки че ролите на двата пола и ежедневието ни са се променили драстично през последните  50 години, нашите организми все пак са си същите. Сигурно е, че  Марс и Венера са се сблъскали сериозно!

Когато мъжът е стресиран, неговата нормална реакция е да се оттегли, за да може да се справи със ситуацията, ако пък няма решение, просто може да отхвърли проблема. Той често няма нужда да разговаря в такъв момент. Понякога няма нужда да общува, дори когато си почива. Затова мъжът се прибира от работа, безмълвно влиза в банята, след това пуска телевизора (компютъра) или изчезва в гаража или в избата. Потъва в своеобразно лично пространство, в своята собствена "пещера". Може да прозвучи странно, но това си има чисто физиологично обяснение - по този начин мъжете успяват да възстановят нивото на хормона, който ги поддържа - тестостерона.  И тъй като този хормон е бил потискан през деня, заради стреса на работното място, след работа мъжът инстинктивно се стреми да възстанови нужното му ниво, за да може отново да се "отвори" към  хората, които  обича.

Жените по време на стрес произвеждат много повече от хормона кортизон, отколкото мъжете.  Което, както може да се досетите, причинява още по-големи вреди. След като жената се прибере вкъщи след дълъг и труден ден, се оказва, че попада отново на място, където я чакат куп задължения и задачи. Това обаче от което тя най-много има нужда след тежък работен ден, е проява на обич от съпричастен мъж, който има желанието да я изслуша.

По този начин - споделяйки емоцията, чувствайки се обичана и обградена от нежност, тя успява да възстанови себе си и да се почувства добре.  Принос за това има хормонът окситоцин, чиито нива в такъв момент се балансират. Едва след това  жената може да се отпусне и да бъде себе си.

Мъжете са от Марс, жените от Венера. А понякога реакциите ни имат чисто физиологично обяснение. Понякога точно тези реакции не може да приемем у другия и това става причина за серизони конфликти.  Звучи простичко, но организмът действително е една система и всяко нещо си има мястото. Всяко неравновесие търси своето равновесие, което се изразява в на пръв поглед елементарни действия. Подложени на всекидневен стрес, мъжете и жените по различни пътища търсят да възстановят своя баланс.  Всички знаем, че навън може да бъде студено и сурово. Затова си заслужава да потърсим пътя и разбирането един към друг, за да запазим поне "Домашната планета" позитивна и излъчваща топлина. Защото, ако дори вкъщи не се чувстваме като в пристанище на обичта и разбирането, то навън едва ли ще намерим нещо по-добро.