Хадза живеят така, както предците им преди 10 000 години
|
|
08 Декември 2009 |
В Танзания живее малобройният народ хадза - една от малкото останали на света групи хора, които се препитават с лов и събиране на храна. Животът им почти не се е променил от 10 000 години. Те нямат понятие за собственост - не отглеждат добитък, не се подчиняват на никакви разписания, работно време, началници и закони.
Не им трябват нито новини, нито календар, нито пари. Свободни са в пълния смисъл на думата. Около 1000 души от народа хадза живеят в традиционната си родина - просторна равнина, обгръщаща плиткото солено езеро Еяси и скътана между склоновете на Източноафриканската разломна зона. Някои са се преместили по-близо до селата и се наемат на работа като селскостопански работници или туристически водачи. И все пак около една четвърт от всички хадза, включително тези в лагера на Онвас, си остават истински ловци и събирачи. Нямат нито ниви, нито добитък, нито постоянни убежища. Живеят съвсем малко по на юг от онзи район на долината, където са намерени някои от най-старите вкаменелости от ранни хора. Генетичните изследвания показват, че може би те представляват един от най-древните корени на човешкото родословно дърво, на възраст над 100 000 години. Това, което хадза могат да ни подскажат (и с което са особено интересни за антрополозите), е как трябва да е изглеждал животът преди зараждането на земеделието 10 000 години по-рано. Антрополозите се стремят да не гледат на съвременните ловци и събирачи като на “живи вкаменелости”, казва Франк Марлоу - професор по антропология в Държавния университет на Флорида, който е изучавал хадза през последните 15 години. За тях времето не е спирало. Те обаче са съхранили своя начин на живот и прехрана въпреки дългите си контакти със съседните групи земеделци и според Марлоу е възможно животът им да е останал почти непроменен през вековете.
|