Ивана: Най-близкият ми човек ме предаде

- Много или малко са десет години на сцената?

- И много, и малко. Зависи откъде гледате на нещата.

Малко са, защото литнаха като един миг. От друга страна обаче, за тези 10 години много неща се промениха. Това си е извървян път. Научих много, променях се, експериментирах. Направо си бяха като училище. Странното е, че въобще не мога да ги възприема като етап, като период. Не обичам да правя обобщения, нито равносметки. Равносметка правя всеки ден - до тук е това, утре трябва да е по-добре от днес. Така съм устроена, че за мене няма край на пътя, има кръстопът и от него започват други възможности. Така че от друга гледна точка тези 10 години просто са едно ново начало. Другите 10 тепърва предстоят. Да съм жива и здрава, разбира се.

- Каква е разликата във фолка отпреди 10 години?

- Много голяма. Ако тръгнем да правим анализи, всичко вече е много различно - и като звук, и като аранжименти, и като изпяване. Все повече в песните се чуват елементи от поп-музиката, етноелементи. Визията на самите клипове също претърпя голяма промяна. Няма и спомен от онези клипове преди 10 години, когато колежките бяхме зле гримирани, с неподходящи тоалети. Пък и тогава нямаше музикални телевизии. Кога сме си мислили, че ще се работи с техника като тази в "Пайнер"?! Звук, картина и визията на телевизия „Планета" са много качествени и разликата, разбира се, се усети. Сякаш всички Пепеляшки за един ден станахме принцеси. Е, някои предпочетоха да си останат в миналото и така отпаднаха от състезанието. Жанрът претърпя положителна промяна, защото в един момент "попфолк певица" беше станало нарицателно за пошлост и кич.

- Че сега не е ли така?

- Отчасти. Не мога да скрия, че има и доза разочарование. Тъкмо дръпнем напред, направят се качествени песни, и вземе че се появи нещо, което те връща 20 години назад. И като текстове, и като музика, и като поведение в публичното пространство. За мен тези неща са свързани. А жанрът тъкмо беше взел да се лекува от детските си болести... Наистина има песни, от които ми става леко неудобно.

Може би от висотата на своите 40 години вече си давам сметка, че не всяка простотия от кръчмата трябва да бъде изпята професионално в студио, заснета и показана „по телевизора". Защото децата гледат и попиват всичко.

- За какво мечтаехте преди 10 години? Сбъднаха ли се мечтите ви?

- Даже и надминах мечтите си. Знам само че много исках да пея, да ме познават, да чувам песните си по радиото (тогава нямаше музикални телевизии). Първо се вълнуваш от новото, с което си се захванал, всяко нещо те впечатлява, вълнения, амбиции, животът ти се променя и... така. То това му е чарът на живота. Не знам какво щеше да стане с мен, ако бях поела по друг път, но мисля, че с каквото и да бях се захванала, щях да го направя "като хората".

- Определят ви като "певицата на народа". С какво спечелихте народната любов, за която всички политици мечтаят?

- Ласкаете ме. Не знам дали човек е нужно да прави каквото и да било, за да се хареса на хората. Когато е преднамерено, си личи, нали? За мен поне е така.

Какъв е смисълът да се правиш на светец? То прекален светец и Богу не е драг. Пък и колко дълго можеш да се правиш на нещо, което не си. Все ще се издъниш някога с повод или без повод. Според мен хората трудно могат да бъдат излъгани. Те оценяват, когато говориш на техния език, когато ги караш да се почувстват част от това, което правиш, когато изразяваш с песните си това, което ги вълнува. Да изпееш любовта им, болката им, или пък радостта им. Това е.

- Ограби ли ви славата?

- О-о, славата ограбва - личното време, приятелствата, свободата. Популярността изисква друг начин на поведение, което понякога се възприема като „надменно". Не можеш да си позволиш най-нормални неща. Ограби ме, но разбира се, и много ми даде. Не мога да отрека това. Няма да е честно.

- Имало ли е момент, в който да съжалявате за пътя, по който сте поели?

- Да, имало е, разбира се. Има си моменти, когато ти идва в повече и си готов да захвърлиш всичко и да се откажеш.

Ама, на... То е като зависимост. По-силно е от теб. Динамиката, изненадите, нервите даже. Отказва ти се в някои моменти, но ... добре че траят кратко. Важно е, че като цяло си казвам: Не съжалявам!.

- Най-трудният ви момент през тези десет години?

- О, то да бяха 1-2, да ви ги кажа. Много пъти ми е било трудно. На всеки му идват до главата проблеми и в работата, и с близките. Най-трудно се приема (ако въобще може да се приеме) разочарованието от близък до мен човек, с когото съм нямала интимни отношения, който знаеше всичко за мен и му имах пълно доверие. Тъжно, болезнено, нараняващо...

- Случвало се е, явно...

- Да. От най-близкия човек. Но не желая да навлизам в подробности.

- Свикнахте ли с постоянните клюки по ваш адрес?

- И да, и не. Понякога много се връзвам, защото хората вярват на всякакви глупости. Гради се образ на нереален човек, с когото аз например нямам нищо общо.

- Как приемат дъщеря ви и майка ви всичко изписано и казано досега за вас?

- Майка ми и дъщеря ми, може би защото са жени, по-леко приемат това, което се изписва по мой адрес. Не знам. Жените като че ли така сме устроени, по друг начин възприемаме клюките. Но баща ми ги приема по-трудно. След всяко каре по вестниците звъни по нощите да пита добре ли съм, болна ли съм. Не дай си Боже, ако има някое от онези безумни писания, че съм катастрофирала, абортирала и т.н. Прекалява се определено. Злоупотребява се с нервите на хората, с чувствата им. Как да свикнеш?

- Мит или реалност са враждите между попфолк изпълнителките?

- Някои вражди се създават за пиар и може би е правилна стратегия за някого. Мога да ви кажа, че няма и... кой ще ми повярва. Така не е интересно на никого. В крайна сметка, да ви кажа честно, ако съм се съхранила тия 10 години като човек, то е защото никога не съм се интересувала кой какво прави не съм влизала в скандали и не съм си натоварвала психиката с излишни неща.

- А има ли война на поколенията във фолка?

- Не бих го нарекла война, но забелязвам, че изразът много се харесва. Звучи някак агресивно, та може би заради това. Има съвсем нормални процеси на конкуренция, доколко е лоялна, това вече не знам. Всички, независимо в коя област - политици, артисти и т.н., искаме да бъдем харесвани, обичани, аплодирани, няма лошо, но не с цената на всичко. Прави ми впечатление, че новото поколение изпълнители много бързат. Бързат да пораснат, бързат да вземат всичко от живота, бързат да станат звезди за "един ден" и съответно бързо се уморяват.

- Според вас защо все повече изпълнителки пробиват с външен вид, а не с глас?

- Кой с каквото може, с това пробива. Е, не можем да отречем - външният вид си е от значение. Много даже. Все пак първото впечатление винаги е най-важно. Кой не иска да изглежда добре. Плюс това ние сме в музикалния бизнес. Визията е част от общия вид на продукта, който предлагаш. Проблемът идва след това. Тази визия да я подплатиш и с нещо друго. Опаковка-опаковка. Лъскава - хубаво. Ефектна - супер! Ами после? Какво ще предложиш? Кого ще излъжеш? Хората изобщо не са глупави. Напротив, умни са, след като умеят да отсяват зърното от плявата. Затова има песни „еднодневки", певци „еднодневки". Има си вечни песни, има си хитове. Сега ще кажат, че говоря така, защото съм дебела, и завиждам на по-младите (смее се - б.а.).

- Защо силиконът стана задължителен във фолка?

- Е, чак задължителен - не бих казала. Че какво му е лошото на силикона (смее се). Да направиш корекции, особено при хората на сцена, по модните подиуми - има логика, заради облеклата, фотосесиите, клиповете и т.н. Съгласете се, че всяка дреха стои секси на красив бюст, стига обаче той да не е вулгарно демонстриран и натрапван. Лично аз съжалявам, че навремето си поставих импланти. Бях си добре и без тях.

- Отрази ли се кризата на фолка?

- О, да! Нормално е да се отрази, фолкът е музика за забавление, изпълнява се основно в заведения, в които се консумира алкохол, храна. Когато ни удари кризата, това беше първото, което се очакваше, че хората ще си спестят. Народът като няма пари, най-малко му е до забава. На всеки му се ходи, ама няма как. Е, идват. Ето сега имам наблюдения по време на лайф партитата из страната. Позволяват си хората, но ако преди можеха да заделят да пръснат по някой лев за собствено удоволствие, вече не консумират, ограничават се. Няма ги и ония купони всяка вечер през седмицата. Постепенно и тук ще стане като на запад - забавленията през уикенда. Както си му е редът, де.

- За какво не ви достига време?

- За себе си, за приятели, за детето си. Всичките ми контакти постепенно се ограничиха само до работата. Намразих си телефоните. Понякога за един приятелски разговор ти се иска да намериш време. Ей, така по женски, да се посмееш, да поклюкарстваш... да поговориш за всичко друго, само не и за работа.

- Готвите ли?

- Не ми остава време, но когато го правя, го правя с удоволствие за близките си хора. Нали съм "провинционалистка", както ме бе нарекла една колежка, не очаквайте от мен префърцунени ястия. Но пък типично българските неща ги умея, и то страхотно.

- Гледате ли превърналите се в хит напоследък турски сериали?

- Да, когато имам време и не съвпада с работните ми ангажименти. Полезни са дори ако щеш от гледна точка на народопсихологията. А и така ме увличат, че наистина се откъсвам за малко от моите проблеми.

- Напоследък много се коментират прословутите данъци на певците. Вашето мнение?

- Тъй като и аз бях сред проверяваните, може би съм пристрастна. Мит е, че звездите имат милиони по банкови сметки. Но хората гледат луксозни клипове със скъпи коли и къщи и си мислят, че ние живеем в тези барокови палати и караме лимузини. Уви, блясъкът е фалшив. Аз не мога да се оплаквам, но истината е, че има колежки, които едва свързват двата края. И от естрадата, и от фолка. Тук ще говоря само за себе си - винаги съм играела честно и съм възпитана да бъде почтен човек. Плащам си данъците от ученичка, защото тогава започнах да получавам първите си хонорари. Мисля, че ако някои колеги не са подавали декларации, не е било, за да измамят държавата, а от разсеяност или немарливост. Обидно е да ги третираме като престъпници. Но пък и от друга страна, законите важат за всички.

- Рядко давате интервюта и се появявате по светски събития. Това ли е вашият начин да запазите нормалния си начин на живот?

- Е, не съм си поставила лимит на интервютата (смее се). Давам интервю, когато имам какво да кажа. По светски събития се появявам, когато има повод. Нито кариерата ми, нито доброто ми самочувствие е зависело някога от светския шум.