Практическият интелект: умните наляво, общителните – надясно
Практическият интелект: умните наляво, общителните – надясно |
|
| 21 Декември 2009 |
 Някои ученици се справят безупречно със сложните математически задачи, но не са способни да пазаруват в магазин по предварително съставен списък.Според американски психолози в този прост пример има най-вече един притеснителен факт - съвременният човек използва все по-малко от усвоената от него информация. По техни изчисления днес ние можем да живеем, като използваме само 5% от информацията, получена в училище, университета и въобще в живота. Към този въпрос може да се подходи от друга гледна точка: съществуват теоретични знания и практически навици. Психолозите използват понятието “практически интелект” и защитават неговото право на съществуване наред с понятия като общия интелект и математическата надареност. Практическият интелект е умението за ориентиране в обществото, за общуване с хората и решаване на задачите с приложни и реални свойства. Смята се, че хората с развит практически интелект умеят добре да разбират както останалите, така и собствените си мотиви. Те бързо създават контакти с околните, а в своята дейност се стремят винаги към крайния резултат. Различните изследователи определят три основни типа практически интелект, като използват условни названия: - пълководец; - мениджър; - мъдрец. Не е трудно да се досетим за логиката на тези имена. Например пълководецът. Кой друг освен него трябва да се занимава с изграждането на различните стратегии и тактики!? Мениджърът всъщност отново е пълководец, но по-различен - възродил се в процеса на еволюцията. Той не се нуждае от глобална стратегия, но затова пък умее да общува с хората и да мисли едновременно върху много задачи, които трябва да бъдат незабавно решени. Изследванията на американските психолози, цитирани от Psychology Today, показват, че на най-успешните американски мениджъри са присъщи следните навици: • способност да поставят цели и да работят в условията на информационна неопределеност; • умение да планират работата и правилно да разпределят приоритетите; • способност да държат едновременно под контрол няколко вида дейности; • умение да създават и поддържат делови отношения. Успешният мениджър трябва да бъде възприемчив към информацията, да умее да създава дългосрочни реалистични планове. Също така да реализира взетото решение, а не до го захвърли по “средата на пътя”. Що се отнася до мъдреца, той не бива да се възприема като отшелник. За да бъде причислен някой към този тип, той трябва да умее да се разбира с хората, да приема живота такъв, какъвто е, т.е. да умее да се адаптира към обстоятелствата. Според психолозите Брент и Уотсън, които се занимават подробно с феномена мъдрост, той трябва да бъде чувствителен към вербалните и невербалните сигнали, гъвкав в контактите си с хората. Трябва да умее да изгражда около себе си хармонично социално обкръжение, да споделя опита си и освен това да е в състояние да приема житейските противоречия. Според друг психолог, Роберт Стернбърг, за описанието на мъдростта хората използват най-вече шест фундаментални качества: 1. Умението да се размишлява така, че да се стигне до разрешаването на конкретните проблеми. 2. Съобразителност и проницателност - мъдрият човек трябва да разбира другите и да отчита техните интереси, като същевременно запазва своята порядъчност и следва своите принципи. 3. Възприемчивост към информацията - мъдрият не е със закостенели нрави. Той е способен да се обучава, да анализира грешките и умее да предава своя опит на другите. 4. Умело използване на получената информация: знанията и опитът не трябва да бъдат просто теоретичен товар. 5. Разсъдливост и трезва преценка - т.е. да се знае предела на собствените възможности и както се казва в поговорката, няколко пъти да се премери, преди да се отреже. 6. Проницателност и оригинално мислене. А за това е нужна не само интуиция, но и нетипично възприятие на света, умение за четене между редовете, гледане в дълбочината на нещата. |