“Силикон интелект убива”, съвременна народна мъдрост

Едно от тези безумни явления, което се е засилило като снежна топка по наклонена повърхност, е модата на пластичната хирургия. И точно като снежната топка, колкото повече се търкаля, толкова повече сняг поема и толкова по-голяма става.

Сама по себе си пластичната хирургия не е лошо нещо, нито пък ново. За съжаление, хората имат нужда от корекции, особено когато на някой човек му се случи нещо, което му остави физически белези. В такива случаи пластичната хирургия може поне частично да върне увереността и ритъма на живота на тези хора. Но никога напълно. Какво да се прави, такъв е животът.

От известно време обаче пластичната хирургия придоби едно друго лице. Доста по-опънато и ъпгрейднато. Този вид хирургична намеса стана синоним на красота и изящество и навлезе грубо в ежедневието ни. В определени среди подобренията по човешкото тяло се считат за нещо нормално, а понякога дори необходимо. Но тук не говоря за необходимост поради вродени дефекти или лошо стечение на обстоятелствата в живота. Тук говоря за суета. Безкрайна суета на съвременните хора да могат безспирно да подобряват външността си. Без причина, или поне без реална причина. Те винаги намират повод - несъразмерност между ляво и дясно (не съществуват хора със симетрични леви и десни страни нито на лицето, нито на тялото), ниска самооценка и нужда от по-високо самочувствие и т.н.

В България този процес все още не е взел чак такова надмощие над съзнанието на хората, въпреки усещането, че навсякъде около нас се разхождат силиконови бомби със закъснител, които могат да гръмнат я в някой самолет, я в някой фолкклуб. В това отношение има доста да гоним американците. Именно в САЩ е най-силен култът към разкрасяващия скалпел. Бях чела за майки, които бият ботокс на невръстните си дъщерички, за да не им се образуват бръчки. Днес обаче попаднах на видео, което успя да ме ядоса истински.

Става дума за сестрите Британи и Чарм, и двете 23-годишни. Въпреки младостта си, те вече са минали през множество пластични операции. Всички извършени от баща им д-р Майкъл Никол. Британи получила за 18-ия си рожден ден празничен силикон в гърдите. Също така си пооправила носа, а в момента редовно поема дозите си от ботоксови инжекции и лазерни манипулации по лицето. Сестра й Чарм легнала на операционната маса дори по-рано. На 10-годишна възраст решила, че не си харесва пъпчето, което било изпъкнало. Загриженият баща веднага удовлетворил желанието й и оперирал момичето. Оттогава до днес момичето редовно се боцка с ботокс под мишниците, за да спре да се поти. Д-р Никол пък не вижда нищо лошо в цялата ситуация, защото смята, че само той ще отдели достатъчно време на дъщерите си и ще ги оперира внимателно и с грижа. Вероятно е така.

Никой обаче не си избира родителите. Никой не знае какво ще му се случи и как всичко зависи от това кой ще го отгледа. Но има нещо крайно сбъркано в това животът ти да преминава в едно непрестанно моделиране на външния вид. Повтаряне на мантрата "Трaй, бабо, за хубост" (на английски език вероятно би звучало като "Shut up, grandmother, for beauty!") и гледане в огледалото. Струва ми се, че в подобен живот не остава време за вътрешно моделиране - емоционално, интелектуално и духовно. Интелект със силикон не се увеличава, даже напротив. Сякаш едното унищожава другото, а този процес работи и в двете посоки.

Дали Британи и Чарм са щастливи? Вероятно да. Все пак са близо до представите си за съвършенство. Е, едната ще се поти, а другата - не. Щастлив ли е баща им? Със сигурност. Та той удовлетворява всеки каприз на любимите си деца. Д-р Никол явно е много грижовен, защото освен тях е оперирал жена си и почти цялата си рода. Добре ли е?