Италианското момиче Далида от "Мис Египет" до символ на Франция

За поколение назад тя е идол на Европа. Славата й се дължи не само на дрезгавия, плътен глас, с който изпя "Salma ya Salama", не само на красотата й, която й спечели "Мис Египет", но и на дръзкото свободно поведение. Далида е една от малкото жени, които си позволяват да кажат всичко и да правят каквото си поискат.

Родената през 1933 година Йоланда Джилиоти е дъщеря на италианско семейство, което живее в столицата на Египет - Кайро. През 1954 година става "Мис Египет" и решава, че ще замине за Европа, за да се пробва в киното. Твърдо убедена, че има талант на киноактриса, Йоланда пристига в Париж с красотата и решителността си. И попада не в голямото кино, а в кабаретата. Две години по-късно тя се ориентира към музиката и приема псевдонима Далида.

Още с една от първите си песни "Bambino" тя поставя абсолютен рекорд във Франция. И до днес тази песен се оказва един от най-продаваните сингли за всички времена. После следват дуети с Шарл Азнавур, концерти в легендарната зала "Олимпия" и турнета в цяла Европа. Далида става звезда буквално за една нощ. Парижаните са възхитени от свободното й държание, стилът й на обличане, в който винаги има арабски елементи, но най-вече изключителното й обаяние.

Погледнато през съвременните очи, Далида не е икона на красотата, нито е жената с най-добрия глас в Европа. Тя е екзотична, различна и женствена. Казват, че именно тя е една от най-влиятелните жени във Франция. Толкова, че да влияе и на политиката на страната. Тогавашният президент Шарл де Гол е буквално запленен от нея. Връчва й държавно отличие едва когато Далида е в ранните си 30 години. Хитовете й като "Paroles paroles" я изнасят на международна сцена. Само тя и Едит Пиаф са единствените две жени на Франция, които се радват на слава в "Карнеги Хол" в Америка.

Далида живее бурен живот и има много авантюри. Мъже като Ален Делон я наричат "огнена жена". Въпреки това тя дълго търси пътя към личното си щастие. Двама от най-близките й мъже се самоубиват, а самата тя е безкрайно нещастна. Най-голямата звезда на Франция, също като Едит Пиаф, пее за голямата розова любов и все не я намира. Заминава за Индия, Непал и Тибет, за да намери себе си. Обвързва се с най-влиятелните мъже на времето си и все пак не е щастлива.

За Франция една от най-трагичните любовни истории е именно връзката на Далида с Франсоа Митеран. Далида среща Франсоа в края на 70-те години и започва бурен романс с него. Домът й се превръща в център на политически събития във Франция. Мъжът, управлявал най-дълго страната, цели 14 години, се слави като плейбой в политиката. В края на последния си мандат Митеран приключва връзката си с Далида. Според мнозина биографи певицата вече е твърде остаряла за неговия вкус. След краха на връзката си с него Далида спира с масовите си участия и пише една от най-тъжните любовни песни на века - " Je suis malade". Казват, че това е песента, която тя написала, за да каже на Митеран, че никога няма да може да се излекува от него. И това се оказва факт.

Далида не успява да преживее раздялата си с Франсоа и на 3 май 1987 година след доза приспивателни е открита мъртва в дома си. Днес Далида остава един от символите на Франция, а песните й все още, години след смъртта й, остават сред най-продаваните там. Животът й, също както думите в песните й, остана една бурна приказка. Приказка за жената, която толкова много искаше да обича.