Правото да бъдеш тъжен или весел

"Не се радвай толкова, защото може да стане лошо"

Слава Богу, да не чуе дявола и да чукам на дърво, понякога се осмелявам, стискайки палци и само шепнешком, да кажа, че съм щастлива.

Или че ми се е случило нещо хубаво.

Имам право, ако се вслушваме в хорските съвети, да се отдавам на радостта си само на малки порции, от време на време, защото иначе може да ми се стовари всемирното зло на главата.

Абсурдно е да споделя радостта си с някой друг, защото мога да попадна на "лоши очи", на завистници и на кой знае какво.

И така и не разбрах кога ще мога да се зарадвам наистина и от цялото си сърце. Няма значение за какво - дори изразяването на щастие от нова дрешка не се приема добре.

А аз искам да пищя, да скачам и да пляскам с ръце, защото днес съм с нова пола, утре ще съм имала възможността да посетя различно място или защото съм разбрала, че ще ставам леля.

Искам да изживявам живота си пълноценно, във всяка минута и с цялото многообразие от чувства, които той предизвиква.

Човек трябва да има правото да е тъжен и весел, радостен и нещастен, когато му се прииска, а не да изразява чувствата си както и когато хората му повеляват.

Само така можем да намерим истинското щастие. Иначе ще си ходим все така намръщени по улиците, убили усмивките си в зародиш, да не би да ни ги открадне някой.